Стилове във френските мебели

"Канапе" обеснява разликите между различните периоди във френските стилове, за да ви помогне да разберете по-добре за какво да следите, когато избирате. Както ще научите, всеки период предлага нови креативни особености, които обуславят тона в мебелите на целия период. Каним ви да се запознаете с различните стилове, както и разлиствайки нашата галерия да научите повече за нашите оферти. 

 

"Канапе" е директен вносител на старинни мебели от Франция и с удоволствие ще ви помогне в намирането на желаното попълнение към вашата колекция.

 

Мебелите от Средновековието са съчетание от няколко стила, които са се развивали през вековете. Всеки един от тях се обособява със свои характерни черти.

 

*Римският период (The Roman period) – главната характеристика на този стил, включително в архитектурно отношение, е използването на полукръгове. Семпли елементи разкрасяват частите на мебелировката. Мебелите имат основната функция да създават удобство (ковчежета за бижута, спални, стабилни маси). Употребата на ивици от ковано желязо е постепенно заместена от по-дискретни техники. Скоро, през XV век, се появяват нови украси: кръстоски, розетки, звезди, кръгове и т.н.

 

*Готическият период (The Gothic period) – срещат се три последователни готически стила , особено в дърворезбата или дървените изделия при разделението между стаите:

-  Примитивен готически стил (Primitive Gothic) – характеризира се с пресичащите се изпъкнали ивици и употребата на прости форми

-  Лъчезарен/светъл готически стил (Radiant Gothic) – към предшестващия стил се добавят натуралистични орнаменти

-  Ярък готически стил (Blazing Gothic) – употреба на множество преплитания

 

През този период се появяват и нови елементи и части на мебелировката, например металните гравирани табелки, както и дрешникът с голяма основна част за складиране/съхранение.

 

Ерата на Ренесанса се характеризира с разпространение на произхождащия от традиционната античност (Гръко-римска) стил и отхвърлянето на Средновековието. Завършва с развитието на специфичен стил за този период, продължаващ по определен начин наследения стил. Декорациите и дърворезбите насочват към Гръко-римската митология (лири, арабески, листа от акантус). Техниката на инкрустрация върху дърво се появява за първи път във Франция. Изразява се в напъханите дървени пластини с различен цвят, изработени от различно дърво от това, в което се слагат, за да създадат геометрични форми или репрезентации на зеленчуци и животни. Където се налага събирането на части от мебелите, появява се сглобката на длаб и зъб. Те позволяват съединяването на елементите под прав ъгъл.

 

Появяват се нови части на мебелировката: шкафът с рафтове и чекмеджета (част от мебелировката с няколко чекмеджета с крачета), кухненският бюфет, наречен „Хенри II”, богато декориран, опиращ се на по-нисък широк шкаф, снабден с колона и непрекъснат фронтон.

 

 

Стилът на Луи XIII е последвал тенденциите от Френския ренесанс, но също така е вдъхновен от фламандски и испански влияния. Тук търсенето на комфорт надделява над прекалената декорация. Налагат се извитите дървени декори, които заместват скулптурните орнаменти от ерата на Ренесанса. Много алтернативи се срещат: извивки с усукване, подпори. Методът на съчетаване е наречен „angle tièdre abattu” и заменя съединяването чрез врязване. Столовете с подпора за ръцете са с много специфична форма и получават името „фотьойл”. Те са уплътнени и с много малко декорации. Част от модерните мебели по това време е шкафът с чекмеджета (италиански, фламандски, испански или немски). Тъканите и материите са от особено голямо значение за поддръжката на столовете, леглата и стените.

 

Oтличителни черти за периода на Луи XIV са размерът и блясъкът. Изкуството е поставено в услуга на славата на краля. Мебелите съдържат множество скулптури и позлатени елементи. Абаносовите плочи/елементи се разширяват до други материали като мед, калай. Панелите са вдлъбнати, с прав ъгъл и извити или са  огънати с проекция. По-използваното дърво все още е дъб, с излючение на столовете, направени от орех. Това е времето на Andre Charles Boulle, който ще стане известен особено с медните инкрустации и със създаването на части, пълни с изобретателност и вкус.

 

Най-добре олицетворяващите периода мебели без никакво съмнение са тоалетната масичка Boulle или ниското шкафче/скрин, тъмно синьото писалище и таблата-конзола, съпътствани от появата на канапето (фотьойл с няколко места).

 

Период, настъпил след строгото властване на Луи XIV, характеризиращ се с разхлабването на моралните норми, което се изразява в направата на мебели с доминиращо въображение и елегантност. Формите са с извивки, елементите са по-изчистени. Най-използваните декорации са „palmette”, женското лице и особено укашенията/орнаментите с релефни форми на женски гърди. Тенденция, вдъхновена от художника Watteau. Освен това тук се срещат символите на ежедневието (ловджийски или музикални инструменти) или любовта (херувим, венци от рози).

 

Променят се формите на столовете. Жените придобиват голямо значение при дефинирането на образа на новата мебелировка. Подпорите за ръце са временно премахнати, за да дадат възможност на дамите да сядат с техните рокли с обръчи. Краката на столовете остават изпъкнали. Сред новите части на мебелировката трябва да споменем и “Bergeres”(заедно с декоративни възглавнички и подпори за ръцете), скринът и шкафът „арбалет”.

 

 

Периодът на прехода като стил се характеризира със завръщане към правите линии и симетричните форми. Формите, характерни за стила рококо минават на заден план, за да отстъпят място на елементи, вдъхновени от гръцката античност (неокласически стил). Симетрията запазва елегантността от стила на Луис XV, чрез възвръщане на някои основни елементи от този стил (розетките, венците, панделките и перлите). Чекмеджетата на бюфетите загубват изпъкналата форма. Позлатяването и украшенията са много използвани, но главно, за да омекотят правите линии.

 

Частта от мебелировката, която безспорно олицетворява този стил е писалището, което достига до нечуван успех. Що се отнася до столовете, те следват същата посока, но краката им следват права линия, без да се извиват. Появяват се нови модели фотьойли, както фотьойли в “Artois”. Новите столове се характеризират с облегалки във формата на медальони, декорирани с изваяни цветя и крака с финни улеи.

 

 

Стилът на Луи XV пресъздава едно от най-красивите изражения на качеството на френското изискано и елегантно изкуство. Характеризира се с употребата на извити линии и появата на разнообразни украси  “Rocaille” дизайни.

 

Стилът „Rocaille” използва образи като листа акантус, изобилстващи пасища. Всички изображения са в асиметрична форма. В края на периода, елементите отноово стават симетрични, използват се преплетени пръстени, ленти и перли. Дървото, което се счита за модерно е от бук и от дъб. Инкрустрациите върху дървото винаги е била една от най-внушителните практики на модата върху части от мебелировката.

 

Традиционните мебели са създадени според вкуса на времето. Забелязва се голямо рзнообразие на масички (за игра на карти, тоалетни масички, конзоли, масички за четене) и столове ( кралски фотьойли, bergeres или столове “voyeuse”). Появяват се нови части на мебелировката, също като ниското подвижно бюфетче, използвано и за маса, писалището.

 

 

Лекотата на формите и изяществото и елегантността на мебелите стил Луи XVI са високо оценявани в днешно време. Правата линия на мебелите, видима например във финните крака на столовете и деликатното позлатяване са характерни за стила.

 

Орнаментите са дискретни: розетки, борови шишарки, форми на перли, вейки. Дървените инкрустации приемат нови форми, например звезди. Бронзът е позлатен и гравиран, с лекота разчупва монотонността на правите линии. Извитите крака на столовете от предните стилове са заменени от прави крака в разнообразни форми („треперещ” или завъртян връх), като цяло – строги. Върхът на краката често е декориран с куб.

 

Столовете стил Луи XVI са многобройни. Украсите и декорациите са в квадратна форма, форма на медальон и на шапка с обърната нагоре периферия. Подпорите за ръце на столовете, които досега са били премахнати заради роклите с обрачи, се завръщат и тук продължават чак до нивото на краката. Позлатяванията са многобройни, както и материите, декорирани с розетки или възли на панделки. Вече познати части на мебелировката са трансормирани през призмата на този нов стил.

 

 

След смъртта на Луи XVI, стилът леко еволюира. Периодът „Directory” се характеризира с завръщане към древните декорации (колоните, заострените върхове). Към тях са добавени необичайни животни: лебеди, лъвски крака. Столовете имат наклонена облегалка с извита назад горна част. Задните крака са опростени и квадратни, докато предните се доближават до стила на Луи XVI. Появяват се „лъвските” крака.

 

Стилът „Consulate” (консулство) се характеризира с декорации, инспирирани от Египет и експедицията 1798-1801. Махагоновото дърво, особено при облицовката, е много използвано, понякога имитирано. Сфинксовете и крилатите лъвове са широко разпространени.

 

 

Стилът, избран от Луи XVIII,  не се отдалечава много от този на императора. Най-отличителните разлики са извиващите се линии и изчезването на императорските символи. Мебелировката е в тъмни тоналности, но се използва и бяло. Чистото дърво е все по-употребявано за инкрустациите на елементи като различни преплитания, цветове на лилия. Най-характерни са по-дребните части на мебелировката, като масичките (сгъваеми, с машини за плетиво).

 

При стила Чарлз X се наблюдава завръщане на готическите елементи. Инкрустациите са направени основно от по-светло дърво в по-тъмно (и обратното) в декоративни флорални форми. Творения на стила са столът „трубадур” (troubadour) и secretary screen (снабден с плоскост, която се повдига вертикално, за да се осигури място за писане).  

 

Стилът Луис Филип остава близък до стилът на реставрацията (Restauration Antique Furniture), но отхвърля прекомерната декорация. Този стил на максимална опростенoст ни представя здрави, масивни и функционални мебели. Повлиян е също от нарастващото индустриализиране на производството на мебели, което осигурява относително ниски цени.

 

 

По време на Втората империя се наблюдава завръщане на Готика, Ренесанса, стила Луи XV и стила Луи XVI. Вече не се създават нови модели мебели, а биват копирани и имитирани. Създаването на мебели се свързва с непрекъснато завръщане към миналото.

 

Декорациите и орнаментите са прекомерни. Позлатеното дърво, бронзовите орнаменти, инкрустациите Boulle и стилът neoroсille се завръщат. Наблюдават се и декорации, вдъхновени от Африка или Далечния изток (бамбук, въжета). Препратките към Наполеон също са многобройни.

 

 

Този стил е плод на личния вкус на императора, който той налага по време на своето владичество. Стилът изразява абсолютизмът на монарха.Тук се преплитат елементи от гръцката, романската и египетската античност. Частите на мебелировката са в кубични, симетрични и масивни форми. За ежедневието си императорът предпочита семплите и функционални мебели. За изработката на столовете се използва бук. Макар че и махагонът остава на мода, все по-често се заменя от по-екзотични дървета (орех, ясен).

 

Украсата се концентрира върху бронзови елементи, пресъздаващи древни форми (звезди, медальони, сфинкс) или символите на императора (пчела, орел, буквата „N”). Те дават целият блясък на императорските мебели.

 

Появяват се нови части на мебелировката: фризьорската масичка, пиедесталът с един централен крак, “somno” (цилиндрична нощтна масичка с мраморен връх). Пиедесталът от замъка Saint-Cloud е отличен пример за императорския стил: позлатената дървена основа, почиваща на трикрака поставка с три гравирани и покрити със злато „Griffons”.